Резиденция дядо Ради
 

НАШАТА ИСТОРИЯ

 

Дядо Ради не е просто име на старчески дом. Дядо Ради е името на нашия дядо - добър, честен, трудолюбив, строг, но силно обичащ мъж, който имахме щастието да ни отгледа и възпита.

Дългите години тежък труд не пожалиха здравето му и той получи диабет, след което получи и първия си инсулт, а след него и втори, който го повали на легло, тотално дементен. Не знаеше на колко години е, къде се намира, кой е той всъщност. Но никога не забрави имената на нас - неговите деца и внуци. Толкова силна бе неговата обич, че останал без мозък, той пак знаеше кои сме...

За съжаление грижите за него бяха непосилни за нас. Всички ние ходихме на работа и за него основно се грижеше съпругата му-нашата баба. Но за нея бе непосилно да го обслужва,  тъй като той беше висок и едър мъж . За около два месеца тя бе повалена от радикулит.

Решихме, че така вредим и на двамата и че трябва да се погрижим да го настаним в заведение, където компетентен персонал да го обгрижва. Целта ни не бе да се отървем от един ненужен старец, а да му осигурим достойни старини и адекватни грижи. Всички ние с радост бяхме готови да отделяме от бюджета си, за да бъде той възможно най-добре. Считахме, че това е нашата благодарност за всичко, което в годините той е дал за нас.

Така открихме хоспис, чиято собственичка ни обеща, че ще се грижи за него, "както за своя дядо". Каза, че може да помогне той да се изправи на крака и да се обслужва сам. И разбира се, ние се доверихме. Заплащахме баснословни суми, от по 1000лв. на месец, за да се грижат за дядо Ради - медицинска сестра, рехабилитатор и  санитарка. Отделно закупувахме памперси, козметика и всичко необходимо. Бяхме спокойни, че там се грижат за него добри и опитни специалисти.

Спокойствието ни обаче се изпари на първото посещение, когато разбрахме, че медицинската сестра, санитарката и рехабилитатора са едно и също лице. Тогава собственичката ни обясни, че това е така, защото нямало много пациенти, но когато броят им се увеличи, щяла да наеме повече персонал.

За съжаление, това не се случи. И с петдесет човека домуващи, рехабилитатор нямаше. Раздвижванията правехме ние - близките.

Година и половина по-късно Дядо Ради почина в този хоспис, като до последния си дъх се усмихваше, назоваваше имената ни и казваше, че е добре.

Повече от три години след неговата смърт, продължаваме да се питаме, дали направихме най-доброто за него, но решихме да го направим за хората като него и като нас.

"Резиденция Дядо Ради" не е хоспис, не е дом за забравени души. Това е мястото, което ще осигури на близките на възрастните хора спокойствието, което ние нямахме. Това е домът, в който вашият близък ще е настанен в семейна среда, ще получава възможно най-добрите грижи и то по достоен начин.

Нашите врати са отворени за посещение по всяко време, за да можете лично да се убеждавате във високия професионализъм и човечност на персонала ни, както и за нивото на полаганите грижи за вашия роднина.

От внуците на дядо Ради